Френската дългова бомба и завръщането на долара като убежище: Кои са новите валутни рискове пред бизнеса?

Какво показва вашият „Барометър за скоростта на плащанията през 2026 г.“ и как се променя позицията на щатския долар след междинните избори в САЩ, при които видяхме силна демократична вълна?

Деан Тодоров: Ако погледнем нашия клиентски портфейл, през втория мандат на Доналд Тръмп („Тръмп 2.0“) със сигурност имаше притеснения за дедоларизация заради непредвидимостта около американската икономика, митническите заплахи и често противоречивите послания. В разговори с клиентите ни това изглеждаше доста драматично – буквално всяка сутрин се събуждахме с нов пост в социалните мрежи и нови мита върху стоки от Европа, което създаде огромна несигурност не само за българските, но и за всички европейски предприемачи. Това доведе до отлагане на инвестиции и изчакване.

Видяхме и сериозна волатилност при валутната двойка евро/долар. До известна степен тя беше позитивна за българския и европейския бизнес, тъй като компаниите, които обслужваме, са предимно вносители. Когато еврото поскъпва спрямо долара, те купуват стоките си от Азия на по-изгодни цени.
На този етап обаче не можем да говорим за реална дедоларизация. За да бъде свален доларът от позицията му на основна резервна валута, трябва да има силна алтернатива, а не съм сигурен, че Китай е такава.

Казахте, че пазарите следят всяка сутрин публикациите на американския президент. Как тази непредвидимост се отразява на международните плащания и какво наблюдава iBanFirst?

Деан Тодоров: Когато има висока непредвидимост на пазара, клиентите естествено се притесняват и търсят съдействие от нас. Нашите акаунт мениджъри следят пазара в реално време, защото макроикономическите сътресения удрят директно бизнеса. Пресен пример е конфликтът с Иран – той доведе до волатилност в цената на петрола, скок при дериватите и двойно поскъпване на дизела за внос. По-скъпите горива оскъпяват транспорта и оказват инфлационен натиск по цялата верига. Тук влиза ролята на централните банки и техния двоен мандат – безработицата и инфлацията. Затова следим ключови данни като американските Non-Farm Payrolls (заетостта извън селското стопанство), които показват дали икономиката се забавя. При подобни сътресения валутната двойка евро/долар реагира рязко и генерира валутни разлики за компаниите.

Ако например сте български вносител от Китай и днес договорите стока с 10% авансово плащане, а останалите 90% трябва да платите след три месеца при курс 1,20 долара за евро, но след три месеца курсът падне до 1,10, вие реално ще платите с 10% повече. Затова все повече български и европейски компании търсят инструменти за управление на валутния риск, с които да „заключат“ курса за бъдещи плащания. Преди няколко месеца говорехме за нива от 1,20–1,25 долара за евро, сега сме в диапазона 1,12–1,22 и обсъждаме потенциално слизане към 1,08 заради сериозните икономически проблеми в Европа, включително дълговата криза във Франция.

Европейската централна банка се опитва да позиционира еврото като по-силна глобална резервна валута, но това е процес, който отнема десетилетия. В началото на мандата си Доналд Тръмп наложи мита, за да свие търговския дефицит. Беше ли по-слабият долар цел на тази политика, за да се стимулира американският износ?

Деан Тодоров: Със сигурност това беше част от стратегията, но според мен администрацията се уплаши, когато доларът отслабна твърде много и започна да се говори за нива от 1,20–1,25 спрямо еврото. Дори финансовият министър Скот Бесент направи няколко изказвания в подкрепа на долара.

Те могат да отчетат митата като частична победа заради постъпленията в бюджета, но текущите нива на евро/долар се дължат до голяма степен и на проблемите в самата Европа – кризата в германската автомобилна индустрия и най-вече френският държавен дълг, който е бомба със закъснител с потенциален ефект на доминото. Това е най-големият риск за еврото в момента. Ако тази криза ескалира, инвеститорите ще потърсят сигурно убежище, а традиционно това е щатският долар. След междинните избори и победата на демократите Тръмп ще има по-ограничена свобода за резки едностранни действия, което допълнително връща статута на долара като сигурно убежище. 

Короната остава за „цар Долар“. Интересен акцент в „Барометъра за скоростта на плащанията през 2026 г.“ е, че българските компании плащат в долари по-често от средното за Европа. На какво се дължи това и очаквате ли промяна след влизането на България в еврозоната?

Деан Тодоров: Това се дължи най-вече на структурата на нашия клиентски портфейл у нас, който през последните години беше силно концентриран върху търговци на суровини – торове, природен газ, метали, кафе. Това са борсови стоки, които традиционно се търгуват в щатски долари. Преди приемането на еврото платежната инфраструктура с българския лев ограничаваше навлизането на пълния набор от услуги на финтех играчи като iBanFirst, тъй като пазарът изчакваше преминаването към единната валута. Сега, през 2026 г., когато България вече е в еврозоната, ние оперираме с пълната си гама от продукти. Това постепенно променя профила на плащанията, въпреки че вносът от Китай – основен за българските и европейските търговци – все още се разплаща предимно в долари, макар делът на юана да расте.

Как се променят международните платежни коридори за българския бизнес – особено по отношение на Хонконг, китайския юан и новите финансови центрове?

Деан Тодоров: Данните от нашия барометър показват, че около 30% от всички плащания към Китай се извършват в долари, като около 10% от тях са насочени към Хонконг. Там клиентите плащат в юани, щатски долари или хонконгски долари, но самата стока най-често е с произход континентален Китай. Причината е, че много компании регистрират холдингови дружества в Хонконг заради данъчна или регулаторна оптимизация.

След началото на войната между Русия и Украйна се оформи и нов сериозен финансов хъб – Обединените арабски емирства (ОАЕ). Наблюдаваме засилен интерес към плащания през ОАЕ за суровини с произход от Грузия, Алжир, Саудитска Арабия и други пазари, където се създават нови търговски дружества. Ние проследяваме тези потоци през мрежата SWIFT, като, разбира се, европейските и българските компании стриктно спазват санкционните режими и не работят със стоки с руски произход.

Въпреки амбициите на ОАЕ и страните от Персийския залив да се наложат като финансови и технологични хъбове, геополитическите шокове от тази година – войната на САЩ срещу Иран и ударите в региона, включително срещу дейта центрове на Amazon и летища – със сигурност оказват влияние. Какво показват вашите данни?

Деан Тодоров: Образът на сигурна и спокойна дестинация, който Обединените арабски емирства градяха с години, определено беше сериозно разклатен. Ако преди конфликта с Иран имаше бум на интереса и плащанията към ОАЕ, след ударите с дронове по летища и инфраструктура в региона отчитаме ясно изтегляне, спад на доверието и намаляване на преводите към тази дестинация. Колко време ще отнеме възстановяването на доверието, е трудно да се каже, но инвестиционният и търговският интерес там осезаемо спадна.

Докладът ви отчита, че плащанията у нас минават през по-малко посредници, но забавянията при някои преводи остават. Как се отразява това на ликвидността на бизнеса и как могат да се оптимизират процесите?

Деан Тодоров: Скоростта на разплащанията реално расте с бързи темпове. В Европа системата SEPA Instant промени коренно търговията – при нас например няма таван за сумата и един клиент може да преведе 5 милиона евро към контрагент в Германия за броени секунди. Разбира се, не всички преводи минават мигновено заради задължителните проверки срещу пране на пари, финансиране на тероризма и киберзаплахи, което е необходима защита.

При международните плащания през SWIFT използваме нашия инструмент iBanFirst Tracker, който позволява на клиента и контрагента му да следят пътя на парите в реално време – подобно на пратка в куриерска фирма. Доларовите преводи в рамките на Европа стигат изключително бързо – между 7 минути и 2 часа. Основното забавяне идва при т.нар. „последна миля“ – когато парите пристигнат в банката на получателя и тя трябва да извърши проверка и заверка по сметката. Затова при преводи към Китай ключов фактор е часовата разлика: ако плащането не бъде наредено до 8:00–9:00 ч. сутринта българско време, то пристига в Китай извън работно време и обработката му остава за следващия ден, което води до 12–24 часа забавяне. Обратно, превод към САЩ в 15:00 ч. българско време пристига в същия работен ден.

iBanFirst отбеляза 5 години на българския пазар. Какви са обобщените резултати – колко спестиха българските компании от валутни разходи и управление на риска?

Деан Тодоров: За тези пет години сме спестили над 80 милиона евро на българските компании, които работят с нас. Освен това бизнесът у нас е хеджирал бъдещи плащания на стойност близо 1 милиард евро чрез форуърдни договори. iBanFirst даде лесен достъп на малките и средните предприятия до финансови инструменти, които преди това бяха труднодостъпни или неразбираеми за тях. В днешната волатилна среда, движена от геополитиката и технологичните промени, управлението на валутния риск вече не е екстра, а необходимост за оцеляването на маржовете.

Споменахте технологичните промени – как интегрирате изкуствения интелект (AI) в решенията на iBanFirst? Дали фокусът е върху скоростта на плащанията, или върху киберсигурността на фона на зачестилите хакерски атаки в Европа?

Деан Тодоров: Изкуственият интелект не е просто мода, а технология, която реално променя бизнеса, макар в малките и средните предприятия все още да не е внедрена напълно. В iBanFirst AI е част от технологичното ни ДНК – дори на шега създадохме „AI член на борда“, който анализира решенията ни. На практика използваме AI, за да улесним максимално клиентите, като крайното решение винаги остава в техни ръце. Например при качване на фактури чрез drag-and-drop нашият AI асистент автоматично разпознава доставчика, сумата и валутата на 15–20 фактури наведнъж и подготвя плащанията с един клик. Успоредно с това AI играе ключова роля в киберсигурността – както за защита на платформите от зачестилите атаки, така и за превенция срещу злонамерена употреба на самите AI технологии.